logo

Трафик на хора – дефиниция, видове експлоатация.


Трафикът на хора в световен мащаб представлява сериозно нарушение на човешките права и е свързан със злоупотреба с човешкото достойнство. Като форма на организирана престъпност той подкопава основните принципи на законовия ред и демократичните стандарти на обществото. Транснационалният характер на явлението изисква обединените усилия на всички ангажирани с проблема институции на национално, регионално и международно ниво.

Трафикът на хора е определян като съвременно робство и представлява сериозно престъпление, свързано с експлоатацията на хора, които биват третирани като стока за продан. Това е изключително доходоносен бизнес за трафикантите, с печалби достигащи 31 млрд. евро годишно[1]. За жертвите трафикът винаги е съпътстван от насилие, контрол, принуда и фалшиви обещания. За по-голямата част от обществото ни този проблем звучи нереален или далечен, но истината е, че това е един от големите рискове в момента в световен мащаб.

Трафикът на хора като трансгранично явление засяга България, която е преди всичко страна на произход на жертви на трафик, но поради географското си положение е и страна на транзит. Стратегическото й местоположение я прави особено уязвима по отношение на нелегалните канали не само за жертви на трафик, но и мигранти, които нелегално се опитват да прекосят държавните граници.

„С разпадането на Варшавския договор главната заплаха за западноевропейската сигурност и отбрана след края на Втората световна война престава да съществува. Фокусът е изместен от защитата на територията на отделените държави от военни нападения към т.нар. нетериториални заплахи за сигурността – тероризъм, трафик на хора, наркотици, оръжие, организирана престъпност. Наред със сигурността в икономиката, политиката и социалната сфера, разширената концепция за сигурността в границите на ЕС включва нетрадиционни области като нелегалната миграция“[2] и трафика на хора.

Присъединяването на България към Европейския съюз през януари 2007 г. изправи страната пред нови предизвикателства, включително големия приток на имигранти и хора, търсещи убежище, и очерта реална заплаха страната да се превърне в крайна дестинация за легални и нелегални мигранти и жертви на трафик.
[1] Източник: Глобалната инициатива на ООН за борба с трафика на хора (UN.GIFT)

[2] Симеонова, Денислава. „Миграция и вътрешна сигурност. Предизвикателства пред миграционните политики на Европейския съюз и България“, 2004 г., с. 5

Видове експлоатация:

Трафик на хора с цел сексуална експлоатация:

Определението в 2005 Конвенцията на СЕ за борба с трафика на хора и в Директива 2011/36/ЕС относно трафика гласи, че експлоатацията “включва като минимум експлоатиране на други лица с цел проституция или други форми на сексуална експлоатация…” в светлинатана настоящите насоки е необходимо да са налице трите основни елемента на определението в Конвенцията: действие, средства и цел (при пълнолетни лица). Възможно е националното законодателство да се различава от текста на Конвенцията, особено що се отнася до необходимостта от доказване дали са използвани някои от средствата (заблуда, измама, принуда), за да се идентифицира случай на трафик с цел сексуална експлоатация.

Трафик на хора с цел трудова експлоатация:

Съгласно ДИРЕКТИВ 2011/36/ ЕС експлоатацията “включва като минимум (…), принудителен труд или услуги, включително просия, робство или практики, сходни с робството, заробване (…)”.

Съгласно Конвенцията на МОТ относно принудителния труд, 1930 г. (No 29), принудителният труд се определя като “всяка работа или услуга, изисквана от дадено лице под заплахата от каквото и да е наказание и за извършването на която въпросното лице не е изявило доброволно намерение”.

Формулировката “всяка работа или услуга” сочи, че забраната на принудителния труд се отнася до всички видове работа, услуги и заетост, независимо от отрасъла или професията, която се практикува, и без оглед на това дали практиката е законна и формална, или незаконна и неформална по своето естество. Освен това тя се отнася до всички човешки същества, независимо от тяхната възраст, пол, произход или законен статут в страната, където упражняват принудителен труд.

Трафик на деца с цел просия, джебчийство и други нелегални дейности:

 

Алинея 11 от Преамбюла на Директива 2011/36/ ЕС на Европейския парламент и Съвета от 5 април 2011 г. разглежда този въпрос. В Директивата е възприето по-широко тълкуване на понятието „трафик на хора”, което гласи: “ В контекста на тази Директива принудителната просия следва да се разбира като форма на принудителен труд или услуги, както е определено в Конвенция No 29 на Международната организация на труда относно принудителния или задължителния труд от 1930 година”. По-нататък се добавя, че: “ Понятието «експлоатация за престъпни дейности» следва да се разбира като експлоатирането на лице да извършва, inter alia, джебчийство, кражби от магазини, трафик на наркотици и други подобни дейности, които са наказуеми и предполагат финансово облагодетелстване”. Необходимо е също да се отбележи, че по отношение на просията Директивата предвижда следното: “експлоатацията, свързана с просия, включително използването на зависимо лице, обект на трафик, за просия, попада в обхвата на определението за трафик на хора само когато са налице всички елементи на принудителен труд или услуги. С оглед на съдебната практика, свързана с проблематиката, оценката на това доколко валидно е евентуалното съгласие за извършване на такъв труд или услуги следва да се прави за всеки отделен случай.” Това обаче не важи, когато е засегнато дете, тъй като “евентуалното съгласие никога не следва да се счита за валидно”. Що се отнася до престъпните дейности, за престъпление се определя експлоатирането на лице да извършва такива дейности.

Други видове експлоатация при трафик на хора включват:

- Трафик на бременни жени с цел продажба на новородените им

- Трафик на хора с цел продажба на телесни органи, тъкани и яйцеклетки

Национална стратегия за борба с трафика на хора 2017-2021 г.


Настоящата Национална стратегия за борба с трафика на хора 2017-2021 е основен политически документ, който формулира приоритетите и целите, свързани с ефективното и дългосрочно противодействие – както на самото престъпление, така и на последиците от него.

Целите и приоритетите, заложени в Националната стратегия за борба с трафика на хора 2017-2021 са в съответствие както с тези, разписани в Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора 2012-2016, така и с изведените цели и приоритети в цялостното европейско законодателство, регулиращо и регламентиращо целенасочената работа по проблема.

В дългосрочен план, Националната стратегия цели създаването на цялостна политика в областта на трафика на хора, която да регламентира вида и системата от мерки, чрез които да се постигне оперативно, ефективно и ефикасно взаимодействие и координация на хоризонтално и вертикално ниво между всички ведомства, институции и организации, в това число и гражданския сектор, ангажирани с работа по проблема. Стратегията залага следните национални приоритети: активна превенция сред обществото с фокус уязвимите групи; повишена идентификация, закрила, помощ и подкрепа на жертвите на трафик на хора без значение от тяхната етническа, национална, религиозна и полова принадлежност; ефективно преследване и наказание на престъплението трафик на хора; засилена междуведомствена и международна координация и сътрудничество ; незабавна, компетентна и отговаряща на реалните потребности на детето, реакция по отношение на жертви на трафик деца.

Пълния текст на Националната стратегия за борба с трафика на хора 2017-2021, можете да свалите от тук .

НМН

Националният механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора представлява рамката за сътрудничество, чрез която институциите изпълняват задълженията си по отношение на грижата за пострадалите, като координират усилията си в стратегическо партньорство с неправителствени, международни организации и гражданското общество.

Съгласно Закона за борба с трафика на хора координатор на Механизма е Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), посредством нейния секретар и администрация.

Основните цели на Механизма са да осигури спазването на човешките права на жертвите на трафик при предоставянето на ефективна грижа и насочване на пострадалите към съответните услуги. Описани са основните принципи на работа с жертвите на трафик на хора, в това число безусловната подкрепа, сигурност и безопасност, конфиденциалност и защита на личната информация и недискриминационно отношение. Механизмът разписва стандартни оперативни процедури при идентификация, насочване, закрила, подпомагане и социално включване на пострадалите от това престъпление.

На 20юли 2016 г. правителството утвърди Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора. Утвърждаването е от важно значение за официалното приемане на Механизма и неговото прилагане при координирането на случаи на трафик на хора. Ще се повиши и информираността на служителите, работещи по проблемите, свързани с трафика на хора и ангажирани при идентификацията и насочването на пострадалите, тъй като след неговото приемане администрацията на НКБТХ ще залага в Националната програма за противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите ежегодни обучителни дейности за заинтересованите страни, участващи в Механизма на национално и местно ниво.

Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора може да бъде изтеглен от тук .

Транснационален механизъм

„Насоки за разработване на транснационален механизъм за насочване на трафикираните лица в Европа: TRM:EU“

свали в PDF_eng

Достъпен и на уеб страницата на Международен център за развитие на миграционните политики (ICMPD):

http://www.icmpd.org/Publications.1826.0.html

Контакти за насочване и подкрепа на жертви на трафик на хора заЮгоизточна Европа ( Транснационален механизъм – TRM):

TRM Contacts 2017 (v.5)

Ръководство за мултидисциплинарно сътрудничество

Ръководство за мултидисциплинарно сътрудничество срещу трафика на хора с цел трудова експлоатация –

изтегли тук